Кога глупостта става стратегическа грешка  

Забелязвали ли сте как когато дадено начинание се изстреля към по-висок катитерий, върху него се залепя етикетът „стратегическо“? Вместо просто „план“ често се говори за „стратегически план“, вместо „решение“ – за „стратегическо решение“, дори за „бомбардировач“ често се използва формулировката „стратегически бомбардировач“. Това важи и за глупостта. Когато глупостта цъфти, обичайните ѝ рамки започват да я ограничават и разкриват истинското ѝ тъпото лице. За да продължи възходът ѝ, достатъчно е тя да се преформулира в „стратегическа глупост“.

Кой ще бъде ползвател на нашата глупост е отделен въпрос. Но нека се върнем към самата глупост. Да кажем: глупост е България да има слаба армия. Но стратегическа глупост е България да няма армия, защото се надява някой от съседите да ни пази. Глупост е България да няма собствена икономика; стратегическа глупост е да нямаме икономика, защото всичко ще ни бъде внасяно отвън. Глупост е да не произвеждаме електроенергия. Глупост е да се изоставят по-евтините горива. Глупост е да в Народното събрание седят едни и същи лица, вместо да бъдат във прокуратурата. Не е нужно да изброявам повече, но глупостта сякаш доминира над половината от нашето битие.

Но как да продължи този процес на доминираща глупост? Ясният отговор е: чрез въвеждането на стратегическата глупост. И нещо се случва чудо. Някогашният свят на без армия се заменя със ситуация, в която всъщност нямаме армия по стратегически причини. Енергията ни става скъпа, защото сме върнали стратегически решения. Въвели сме стратегически закони и нашите разпоредби също са стратегически. Вече не сме глупаци, а стратези — нещо като кръстоска между Макиавели и Сун Дзъ. Дълбоката стратегия допуска действия, които…