Васил Терзиев: Свободата не е нещо, което идва по инерция, а представлява труден и често трагичен избор.   

Жертвите от тези времена ни remindят, че свободата не трябва да се приема за selbstverständlich. Тя представлява избор – сложен, често драматичен, но в същото време изключително човешки. Кметът на София, Васил Терзиев, написа в „Фейсбук“ по повод 149 години от Априлското въстание, което определи като един от най-трагичните и вдъхновяващи моменти в българската история. Той отбеляза, че въстанието е било потушено с жестокост, но е предизвикало отзвук, който е събудил съвестта на Европа и е отворил пътя към освобождението на България. Според него, днешните свободни граждани трябва да помнят и съхраняват както паметта, така и смисъла на това събитие, за да изградят общество, в което свободата се защитава с разум, справедливост и човечност. Априлското въстание започва на 2 май 1876 година (20 април по стар стил) срещу османското владичество. Въстанието е било подготвено от Революционния комитет в Гюргево, който е основан на 11 ноември 1875 година. На 11 май 1875 година в Гюргево, сред българските емигранти като Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов и Георги Измирлиев (известен като Македончето), се е състояло събитие, за което информира отдел „Справочна“ на БТА. Заседанията на комитета, ръководени от Стефан Стамболов, започнаха и продължиха до 25 декември 1875 година. Създаден е график за бунт, който е планиран за 1 май 1876 година. Според данни, България е разделена на пет революционни района: I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с апостол Стоян Заимов, IV (Пловдивски) с център Панагюрище и апостол Панайот Волов, и V (Софийски), който по-късно спира да функционира. Въстанието трае около месец.