2 ноември 1912 г. При Люлебургас българската армия ражда легендата „По пет на нож!“  

На 2 ноември (20 октомври по стар стил) 1912 г. завършва най-кръвопролитната битка през Балканската война – битката при Люлебургас-Бунархисар. След решително нападение българските войски успяват да изтласкат османския противник от укрепителната линия при Люлебургас и да го принудят да бяга към Истанбул.

Българската победа идва само 9 дни след друг голям успех – Лозенградската операция, която дава психологическо преимущество на нашата армия. Въпреки умората от тежкия преход и ожесточената съпротива на числено превъзхождащите ги османски войски, българите стигат до успешен завършек и в Люлебургаско-Бунархисарска операция, но цената е висока – 20 162 ранени и убити от българска страна в петте дни боеве.

Османските войски отстъпват към Чаталджа, следващата им укрепена позиция, където две седмици по-късно спират българския устрем.

Люлебургас-Бунархисарската операция е най-кръвопролитният и решителен сблъсък през Балканската война. Тя е проведена от Първа и Трета българска армия. Българските войски под общото командване на генерал-лейтенант Радко Димитриев нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия. Мащабът на това военно усилие е най-грандиозният в света след Френско-пруската война, припомня за armymedia.bg професор д.н. полк. о.з. Димитър Недялков.

Целта е да се пробие отбраната на противника, основните му сили да бъдат обкръжени и разгромени. За нейната реализация

в двете български армии са привлечени 108 000 души

със 160 тежки картечници и 360 оръдия. За осигуряване на адекватна разузнавателна информация по искане на генерал-лейтенант Димитриев са му придадени два самолета.

Използвайки оперативната па