„Спорните“ будители: Когато почитта към националните герои предизвиква скандали, протести и обвинения в незаслужена слава 

На 1 ноември България отбелязва Деня на народните будители. По традиция говорим за Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Раковски и Иван Вазов. Имената им са изписани върху паметници, училища и улици, а животът и делото им са част от националния разказ.

Но има една по-малко позната страна на тази история – не всички са приемали безрезервно възвеличаването на тези личности. Понякога почитта към тях е предизвиквала завист, литературни войни, политически конфликти и дори открити протести. В други случаи самите паметници, честванията и опитите за налагане на определен национален пантеон са се превръщали в истински обществени скандали.

Оказва се, че спорът кой заслужава място сред националните герои не е изобретение на съвременните социални мрежи.

Иван Вазов – защо всенародното честване на Патриарха на българската литература разгневява колегите му?

Днес Иван Вазов е почти недосегаема фигура в българската литература. Наричаме го Патриарх на българската литература, а произведенията му са неизменна част от образованието и националната ни памет.

Но още приживе признанието към него предизвиква сериозни противоречия.

През 1895 г. е организирано първото голямо всенародно честване на български писател – поводът е 25-годишнината от началото на литературната дейност на Вазов. Събитието е с мащаб, какъвто дотогава българската културна общественост не познава. Писателят получава поздравителен адрес от княз Фердинанд и е удостоен с ордена „Св. Александър“.

Именно този безпрецедентен възторг обаче дразни част от литературните среди.

Особено остър е Пенчо Славе