Паганини: цигуларят, когото смятаха за човек на дявола 

На сцената Николо Паганини изглеждал като човек, излязъл от готически роман. Слаб, с дълга коса, необичайно подвижни ръце и смях, който съвременници описвали като конвулсивен, той не просто свирел на цигулка. Паганини превръщал изпълнението в спектакъл, а публиката често не знаела къде свършва музикалният гений и къде започва мистерията.

Италианският цигулар и композитор е роден на 27 октомври 1782 г. в Генуа. Умира на 27 май 1840 г. в Ница, но легендата за него не приключва с последния му концерт. Напротив – след смъртта му слуховете стават още по-настойчиви.

Пръсти, които изглеждали невъзможни

Паганини е известен с необичайната гъвкавост на пръстите си. Изследване на бронзов отпечатък от дясната му ръка установява малка длан и относително дълги пръсти. Това обаче не доказва, че музикантът е страдал от конкретно заболяване. През годините са предлагани различни медицински обяснения, но надеждни доказателства за точна диагноза липсват.

Тъкмо тази особеност на тялото му, съчетана с техника, непозната за тогавашната публика, подхранва слуховете, че Паганини е получил уменията си от дявола. Разказите се разпространяват из Европа, защото изпълненията му включват флажолети, ляворъчно пицикато, двойни ноти и огромни скокове по грифа.

Цигулка с име „Канонът“

Паганини превръща и самия инструмент в част от своята митология. Любимата му цигулка е изработена през 1743 г. от кремонския лютиер Бартоломео Джузепе Гуарнери, познат като „дел Джезу“. Заради мощния ѝ звук музикантът я нарича „Канонът“.

Той не пази инструмента само за себе си. В завещанието си Паганини го оставя на Генуа с изричното условие:

„Да бъде съхранява