От Младич и Милошевич до Скопие – старият национализъм с ново лице… Велизар Енчев пред ФАКТИ  

Погребението на Ратко Младич отново отвори една от най-болезнените страници в историята на Балканите. Човек, осъден от Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, беше изпратен в Сърбия с военни почести, национални знамена и скандирания, превърнали го в герой за част от обществото. Особено противоречиво бе поведението на Александър Вучич. През 2015 г. сръбският президент отиде в Сребреница и положи венец пред мемориала на жертвите, а сега държавни представители присъстваха на поклонението пред Младич. За Сърбия, сръбския национализъм, паметта за войните в бивша Югославия и двойните стандарти на политическата власт… Пред ФАКТИ говори Велизар Енчев, посланик на България в Република Хърватия (1997-2002), университетски преподавател, доктор по Международно право и международни отношения.

-Г-н Енчев, били сте военен кореспондент в Югославия и сте били свидетел на обсадата на Сараево от силите на Ратко Младич. Какво изпитахте, когато видяхте човека, когото Хага осъди за геноцид и военни престъпления, да бъде изпращан с военни почести и аплодисменти като национален герой?
– За човек, който е бил в Сараево по време на войната, това не може да бъде просто новина. Аз не познавам обсадата на Сараево от телевизионния екран. Бил съм там. Видял съм с очите си как един европейски град се превръща в бойно поле, как цивилни живеят под обстрел и как национализмът, когато се превърне в държавна доктрина, започва да убива.
Затова за мен най-тревожният кадър от погребението на Младич не е самият ковчег. Това са хората около него, знамената,