Първият оперен маестро – 145 години от рождението и 70 години от смъртта на Тодор Хаджиев 

В последно време сме склонни да забравяме делото на градителите на нашия културен живот и в частност на българската музикална култура. Като изключим твърде широко отбелязаните годишнини на Борис Христов, Гена Димитрова и Кабаиванска, не се сещам други големи наши музиканти да са били чествани, както би трябвало, след смъртта им или приживе. Така почти незабелязано минаха годишнините на Саша Попов, Христина Морфова, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Асен Найденов, Васил Стефанов, Катя Попова, Кирил Кръстев, Николай Здравков, Мария Бохачек и още редица други големи творци, които за разлика от първите трима работиха в България и само за България. Един от тях е вече съвсем забравеният Тодор Хаджиев, първият български оперен диригент / 1881- 1956/, чиито годишнини от рождението и смъртта би трябвало поне да споменем сега. А заслугите му са наистина огромни.

Но нека си припомним първо кой е Тодор Хаджиев:

Роден е под знака на Лъва, на 14 август 1881 година в Русе в семейство, в което музиката е на почит. Майка му притежава красив, природно поставен сопранов глас и пее народни песни, баща му е също много музикален и свири добре на тамбура. От тях наследява любовта си към музата Евтерпа. Като ученик в елитната русенска мъжка гимназия “Княз Борис I” е солист на училищния хор и на хора при катедралата „Света Троица”, заедно с това учи цигулка при капелмайстора Петър Рендов и пиано при Атанас Бадев. Още като гимназист проявява диригентската си дарба – сформира камерен оркестър, по- точно октет и с него изнася концерти. След гимназията иска да учи в консерватория в чужбина. Трудно успява да убеди родителите си да му разрешат това, но през