28 юли 1330 г. Сърбите разбиват и пленяват българския цар Михаил III Шишман  

Битката при Велбъжд се състои на 28 юли 1330 г., в околностите на Велбъжд (дн. град Кюстендил), между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен и сръбската войска, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански. Тя завършва с поражение за българите.

Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Византия, както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман започва подготовка за завладяване на Сърбия, чийто владетел е бившият Михаилов шурей Стефан Дечански. За някои историци Михаил Шишман е единственият български цар (след смъртта на Иван Асен II) опитал се да спре „сръбската експанзия“ и да върне в пределите на България западните ѝ територии, въпреки че те са завоювани от Византия. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с византийския император Андроник III Палеолог. Според повечето предположения, крайната цел е била пълното унищожение на Сръбското кралство и поделяне на земите му между България и Византия. Михаил Шишман привлякъл в коалицията владетелите на Влашко, Молдова и черните яси.

На 19 юни 1330 г. българските войски тръгват от Търново, но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през Видин и София. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си Белаур, но тъй като брат му пристига след края на битката, явно във Видин са се присъединили татарските наемници на Кара Кишек, син на Чака. Към армията на Шишман се присъединява и влашкия войвода Иванко I Басараб, който е тъст на ловешкия деспот Иван Александър и съюзник на българск