4-ти юни 1880 година. Левът започва да се използва като валута в България! Фискалното счетоводство, обаче, се извършва във френски франкове.   

На 4 юни 1880 година. Второто Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон за създаване на националната валута лев, която е равна на 100 стотинки и 1 френски франк. Левът е основната парична единица на България, издавана от Българската народна банка. Името му има корени в старото значение на термина „лъв“, използван през XIX век. Левът става българска валута кратко след Освобождението, в 1880 година. През 1880 г. в Княжеството е приет закон за правото на отсичане на монети, а на следващата година са произведени и първите монети. В началните години след Освобождението в България се използват предимно сребърни монети, много от които са физически обезценени. Най-масово в обращение са сребърни руски рубли, пристигнали в страната по време на войната, но има и редки монети от Тунис, Иран и Индия, част от които вече не се употребяват и в страните-емитенти. Фискалното счетоводство се води в френски франкове, като държавата умишлено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да запази стойността на спестяванията. Това води до увеличаване на притока на сребърни монети от околните държави, подпомогнато от забраната за употреба на чужди сребърни монети в Османската империя през 1883 г. До 1887 года. В България сребърните монети от чужбина се употребяват често, заедно с българския лев. Те са били признати през 1880 година. Законът за правото на емитиране на монети в Княжеството указва, че фискалното счетоводство трябва да се води в левове, определя съдържанието на злато, сребро или мед в различните монети и поставя ограничение на общото парично предлагане до 15 милиона лева.