АПАЗ: Над 490 000 души в България живеят с диабет, броят им се увеличава 

Над 490 000 души в България живеят с диабет тип 2, а броят им расте с около 13% за последните две години. Въпреки това достъпът до базови средства за самоконтрол се свива, административната тежест се увеличава и значителна част от разходите за лечение пада върху самите пациенти.

Това показва ново качествено изследване на АПАЗ, проведено с 30 пациенти и 20 ендокринолози от цялата страна.
Един от най-тревожните проблеми, идентифицирани от лекарите, е механизмът, при който подобряването на здравето на пациента го лишава от достъп до лечение. Когато пациент с гликиран хемоглобин от 7.5 получава терапия с минимално доплащане, а след подобрение до 7.2 губи правото на същото лечение, лекарят е принуден да обяснява защо терапията, която е работила, вече е финансово недостъпна. Доплащането в описания случай скача с 86 лева месечно.

„Критериите за гликиран хемоглобин създават парадокс, защото когато пациентът се подобри, губи достъп до лечението, което му е помогнало.“, коментира Анета Драганова от Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването.

Данните от Националната здравноосигурителна каса също така разкриват противоречива тенденция. Броят на пациентите над 18 години, които получават тест-ленти от НЗОК, е паднал от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г., като се отчита спад от близо 27% за под три години. В същото време общият брой диспансеризирани пациенти с диабет тип 2 е нараснал от 435 664 на близо 493 000. На пациентите в пенсионна възраст се отпускат 150 тест-ленти, които стигат за около два месеца, но не и за тримесечие. „Когато нямаш достатъчно тест-ленти, започваш да гадаеш, а това е опасно.“, посочва в изследването на АПАЗ 67-год