Възраждането на АЕЦ „Белене“: Геополитическа илюзия или спасителен пояс за Украйна? 

Българският премиер Румен Радев изненада политическата сцена, като обяви от парламентарната трибуна, че е предложил на украинския президент Володимир Зеленски съвместно завършване на замразения проект АЕЦ „Белене“.

Вместо София да продаде купеното руско оборудване на Киев, за което Украйна настоява и дори прие специален закон, Радев лансира алтернатива: двете държави да построят централата заедно, използвайки европейско финансиране, след което България да изнася ток за пострадалата от войната украинска енергийна система през преносната мрежа на Румъния.

Въпреки мащаба на идеята, детайлният анализ на икономическите реалности, технологичните зависимости и политическите настроения у нас и в чужбина очертава огромна пропаст между намеренията и възможното им изпълнение.

Осъществимост, цена и времеви хоризонт

Анализът на инженерните и финансовите параметри показва три основни предизвикателства пред проекта:

Осъществимост: Проектът е на ръба на невъзможното от техническа гледна точка. Реакторите са производство на руската компания „Атомстройекспорт“. Поради действащите строги санкции на ЕС срещу Русия и наложеното от София вето върху нови руски енергийни договори, набавянето на липсващи части, софтуерна интеграция и авторски надзор от руска страна е практически блокирано. Дори и да се намери законова вратичка, лицензирането на руска ядрена технология в ЕС по съвременните стандарти за безопасност ще бъде безпрецедентно трудно.

Финансов ресурс: Изграждането на двата блока ще изисква между 10 и 12 милиарда евро. Твърдението на премиера Радев, че това може да стане с „европейски средства“, среща скептиц