1 юли 1881 г. Суспендирана е Търновската конституция  

В учебниците по история Търновската конституция е сочена за модел на модерност за XIX в.

Малцина обаче знаят, че тя обаче просъществува едва две години. През този период гарант за съществуването на Търновската конституция е Русия, която няколко години по-късно ще се противопостави на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Да се върнем на дата 1 юли 1881 г. Свиканото II Велико народно събрание суспендира Търновската конституция и гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.

Тази стъпка очаквана. От възкачването си на престола през 1879 г.

княз Александър Батенберг е в обтегнати отношения с Либералната партия,

която държи на парламентарната система, заложена в Търновската конституция, за сметка на монархическата власт. След две поредни изборни победи на либералите и разпускането на Първото обикновено народно събрание обаче той е принуден да им предостави властта през март 1880 година. Неколкократните му постъпки за суспендиране на конституцията не срещат подкрепа от Русия, която има господстващо влияние над Княжеството. Руското становище се променя едва след убийството на цар Александър II от народоволци през март 1881. Новият руски цар, Александър III, повежда реакционна политика у дома и фаворизира аналогичен обрат на политиката в България.

На 27 април 1881 г. Александър І Батенберг сваля правителството на либералите на Петко Каравелов и разпуска Народното събрание. Назначава за министър-председател ген. Казимир Ернрот. Генералът изпълнява едновременно функциите на военен и на вътрешен министър. Правителството е съставено от привъ