Силата на признанието 

На 09.06.2009 г се разделихме с академик Вера Мутафчиева.

Тя бе странен, уравновесен и уникален учен. Нейната сила заслужава нашето признание. Така или иначе имах възможност да контактувам с нея по различни проблеми, касаещи България. Но най-големият, най-сложният, най-спорният бе мястото ѝ в страната. Професорката бе № 1 по проблеми. Аз се опитвах да се придържам като асистент.

Но трудностите ѝ бяха съвсем обективни. Нейната сила, нейните възможности, нейният интелект по тази сложна тема бяха големи и безпристрастни.

Аз се опитах в началото да я въведа в старата задача – възвеличеният главен партиен началник. Но професорката беше непоклатима. Нейната интелектуална мощ, нейната сила и подготовка за темата – ислямът в България – беше блестяща.

Тя безупречно до съвършенство наблюдаваше и проследяваше подхода на научната школа да разбере в уникалния детайл като никой друг проблема.

Спомняше си много, но нейната сила бе непреодолима.

Този интелектуален неин плам се засили особено много след като бе избрана от президента Петър Стоянов за председател на Агенцията за българите в чужбина.

В чужбина тогава помагахме твърде много на проф. д-р Вера Мутафчиева да разшири цялостната рамка за познанието, както и да отрази в своите научни изследвания много нови обхвати и периметри за изследванията си.

Но практиката ни в няколкото срещи не прекрати отношенията ни. Напротив, ние продължихме да работим за да достигнем до далеч по-обхватна и точна информация за българите в чужбина, превръщайки вече не само парите, но и другия голям проблем – за целия български национален приоритет.

Проф. Мутафчиева бе особено впечатлена от това и на 16