26 май 1876 г. – Панайот Волов се удавя в Янтра  

На 26 май 1876 г., на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание, революционерът Панайот Волов се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра. Панайот Волов е виден деец на националното революционно движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.

Роден е през 1850 г. или 1851 г. в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).

Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

Арестуван е и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.

Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 г. Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредит