3 април 1860 г. Великденската акция: исторически обзор  

На 3 април 1860 година цариградските българи предприемат решаваща акция, която се превръща в един от върховните моменти на българското Възраждане: за първи път църковна служба в Цариград е отслужена на български език. Този акт символизира започналата борба за църковна независимост и за отделяне на българската църква от Гръцката патриаршия.

Изборът на Пасха като контекст за такъв акт не е случаен. Българите тогава са и в остра конфронтация с католическите амбиции на Изток и трябва да лавират между големите сили, да се противопоставят на могъщата патриаршия – наследник на византийското минало – и да внимават за Високата порта. Пасхалният празник се оказва особено подходящ сцепител за демонстриране на национална самоидентификация и независимост.

В църквата „Свети Стефан“ в Цариград по време на богослужението епископ Иларион Макариополски не произнася името на Вселенския гръцки патриарх. По този начин Българската православна църква прави крачка към пълно отделяне от Гръцката патриаршия и утвърждаване на своята автономия.

В нашия национален календар датата 3 април все още е празно поле. Георги С. Раковски високо оценява събитието и твърди, че в новия български календар 3 април трябва да се почита като един от най-големите празници, свързани с нашата национална идентичност. С това твърдение Раковски вероятно искал да насочи вниманието към един от най-важните моменти в новото летоброене на българския народ, но с времето историята доразвива календара и той се изпълва с множество съдържателни дати, като изглежда тази ден не е намерил своето дълготрайно място.