Неизвестното за Вазов: брака му, майката му и голямата му любов 

След Освобождението през 1878 година Иван Вазов е преместен от Свищов, където работи като преводач при губернатора Найден Геров, в Русе на сходна позиция при руския генерал Акимов. Връзката си с Русе той описва пред приятеля си, професор Иван Шишманов, като част от живота си там и посочва, че съдържанието за този период е вложено подробно в романа му „Нова земя“, най-вече във втората му част. Задължението му като служител в канцеларията на губернатора Акимов се свежда до изготвяне на месечен общ отчет за събитията в Русенската губерния.

Това обикновено задължение обаче не го задоволяваше, тъй като той копнееше за по-значима служебна позиция. Когато намекна за това на генерала, който го ценеше, Акимов му се усмихна и му каза: „Батюшка, защо ви е повече работа? Вие сте поет и аз ви давам време да пишете!“ В качеството си на щатен преводач Вазов придружава генерал Акимов по редовните му обиколки из Русе и Русенска губерния.

Според самия поет, той води в този най-цивилизован и европейски град на България „доста шумен и весел живот“. По онова време Русе кипи от ресторанти, клубове и щедри домове, където редовно се провеждат приеми, салонни концерти и балове. Заплатата му му позволява да издържа майка си, Съба Вазова, и същевременно да се облича стилно според последните европейски модни тенденции.

Според старите русенци Р. Върбанов и Ц. Доганов, Вазов живеел на заем в центъра на града, в дома на богатия търговец Андон Златев на улица „Икономова“ – днешната „Духовно възраждане“, зад Съдебната палата, на №23, където днес седи паметна плоча. Въпреки „разгулния живот“, той се посветявал на литературата с голяма усърдие. В дунавската столица Вазов довършва започнатото и продължава творческия си път, държан от духа на града и огъня на перото.