Алекс Грозданов: Волейболът е вторият най-популярен спорт в България 

Капитанът на световните вицешампиони на България и волейболист №8 в света Алекс Грозданов сподели любопитни и интересни подробности от професионалната си пътека в разговора на подкаста с Михал Винярчык. Блокировач №1 от световното първенство във Филипините 2025 говори не само за представянето си в Полша, а и за пътя извън тази страна. На 28 март Грозданов отпразнува 28-ия си рожден ден и пое първите трудни стъпки в Италия, разказвайки за влиянието на Никола Гърбич върху развитието му, за школата в България и за разликите между Серия А и Plus Liga. Времето в чужбина допринася за израстването му като централен блокировач и за по-широкия поглед към професионалния волейбол.

В България волейболът остава спорт №2, веднага след футбола, като според Грозданов интересът към игрите и клубната сцена нараства, но все още не достига мащабите в Полша. Той подчертава, че в последните 2–3 години популярността на волейбола у нас се покачва значително, до голяма степен заради националния отбор. „Аз се влюбих във волейбола заради Матей Казийски, Владимир Николов, Цветан Соколов и останалите от това поколение“, казва той, споделяйки вдъхновението, което е мотивирало неговата кариера. Като централен блокировач той е се учил от Виктор Йосифов, Николай Николов и Теодор Тодоров.

За школата и развитието в България Грозданов посочва Левски като клуб, в който е израснал, и описва акцента върху основните елементи: посрещане, чисто докосване при разпределение, а едва след това – атака, дрибъл и блокада. Това постепенно изграждане му е донесло резултати. Той отбелязва и дългогодишното отсъствие на достатъчно добра връзка между федерацията и клубовете на юношesкo ниво, но вижда през последните две години положителни промени и надява България да се приближи до польския модел с волейболни спортни училища, специално създадени за волейбол.

По отношение на конкурентните лиги Грозданов споделя и впечатления за разликите между Серия А в Италия и Plus Liga в Полша, като подчертава, че опитът в двете страни допринася за неговото виждане за глобалните аспекти на волейбола и за местните предимства на различните системи за обучение и развитие на млади таланти.

В заключение той подчертава, че постоянството е ключовият фактор за успеха на полупрофесионалисти и професионални волейболисти в България. Грозданов оставя посланието, че макар и да има път за още дълго развитие на нашата волейболна школа, България може да се доближи до световните стандарти чрез свързване на федерацията с клубовете и чрез спортни училища, посветени изцяло на волейбола.