Начален етап на стагфлацията: какво означава за икономиката  

Правителството обяви пакет от мерки за справяне с последствията от кризата в Близкия изток и нарастващите цени на горивата, на стойност около 100 милиона евро. Тези мерки са насочени към отраслите, които в момента са най‑засегнати от високите енергийни цени, както и към уязвимите групи в населението, с цел да се предотврати сериозно поскъпване на инфлацията.

Щаб в Министерския съвет ще следи развитието на цените на електроенергията и на хранителните стоки. В разговор с Васил Велев, председател на ОС на АИКБ, и Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“, се обсъжда значението на икономическите мерки. Велев очертава, че инфлацията е глобално явление и трудно може да бъде пресечена; очаква се цените да се покачват, но целта е темпът да остане по‑умерен и да не се въвеждат политики, които го подхранват. Той дава пример: ако световните доставки на петрол бъдат намалени с 20%, навсякъде се стига до ограничаване на потреблението, докато настояващите мерки за стимулиране на потреблението могат да ощавят ползите за гражданите без автомобили и да продължат да насърчават карането на автомобили, вместо използването на градски транспорт.

Велев допълва, че дори и да се заеме заем и да се раздаде, за да се предотврати поскъпване на цените, не е ясно на кого ще отидат средствата и пазарите са свързани, така че е възможно парите да доведат до следващо покачване на цените. Все пак той подчертава, че имаме възможности да ограничим инфлацията с по‑мощни инструменти, но отбелязва, че България вече е натоварила предприятията с енергийни разходи, които са значително по-високи отколкото в САЩ, Китай и Русия, което ограничава индустрията в способността да плаща по‑високи заплати и води до загуба на конкурентоспособност и до затваряне на работни места.