30 март 2005 г.: Емил Димитров почина — гласът, който не заглъхва 

Днес отдава се почит на годишнината от кончината на един от най-обичаните български изпълнители – Емил Димитров. Той не просто пишеше песни, той оставяше след себе си силни емоции, спомени и цяла епоха в българската музика.

Началото на легендата се корени в Плевен, където Емил Димитров е роден през 1940 г. От ранна възраст талантът му личи ясно. В началото той подготвя образование за художник, но съдбата го насочва към музиката, която се оказва неговата истинска мисия. През 60-те години той постига огромна популярност с уникалния си тембър, сценично присъствие и естествен усет към мелодията, което бързо го превръща в сензация за публиката.

Сред най-известните му песни са „Моя страна, моя България“, „Ако си дал“, „Нашият сигнал“ и „Арлекино“. През годините творчеството му надхвърля границите на България – той се радва на успех и във Франция, Германия и СССР. Песента „Моя страна, моя България“ се превръща в неофициален химн за поколения българи и продължава да живее в националното музикално съзнание.

Животът зад сцената разкрива и по-сложна, по-драматична страна: периоди на слава често са съпътствани от самота и здравословни проблеми. Въпреки предизвикателствата, Димитров никога не губи връзката си с публиката и остава верен на сцената и на музиката до края на своята кариера.

Емил Димитров си отива през 2005 г., но неговият глас продължава да звучи. Неговите песни се изпълняват от нови поколения артисти, редовно звучат по радиото и остават част от националната културна памет. За българската музка и култура той остава легендарна фигура – символ на ярък талант, вдъхновение за мнозина и безсмъртен актив на българската поп и фолклорна сцена.