Бомбардировката над София на 29 март 1944 г.  

На 29 март 1944 година София отново попада под удар на англо-американската авиация. Бомбардировките над България са серия от нападения срещу София и други български градове и села, осъществени от британските ВВС и ВВС на САЩ през Втората световна война. Те започват през пролетта на 1941 година и продължават до есента на 1944 година, като представляват реални бойни действия срещу гражданското население. При тези нападения София е отбранявана единствено от противовъздушната артилерия, защото, както бе споменато по-горе, българската авиация не разполага с нощни изтребители.

На 30.3.1944 г. е извършено най-тежкото въздушно нападение над столицата. То е изпълнено от около 450 бомбардировача Б-24, Б-17, Б-25 „Митчел“ и Хендли Пейдж „Халифакс“, които са охранявани от около 150 изтребителя П-38 „Лайтник“. В отбранителните боеве участват 1/6, 2/6 и 3/6 орляци, водени от своите командири – капитаните Русев, Боишаков и Топлодолски. 1/6 орляк излита от летище Марно поле, Карловско, с 28 „Девоатин“-а, а 2/6 орляк (базиран на летище Враждебна) излита с 25 самолета – 19 Ме-109 Г-2 и 6 „Девоатeн“-а. Дислоцираният на летище Божурище 3/6 орляк излита с 20 Ме 109Г-6. От Изтребителната школа в Долна Митрополия излита четворка от учебно‑бойни изтребители „Авиа“ Б-135 начело с капитан Кръстю Атанасов (началник на школата), в която влизат още пилотите инструктори: поручик Петър Манолов и фелдфебелите Йордан Фердинандов и Недю Колев.

На този ден българските летци-изтребители свалят четири бомбардировача. Особено се отличава подпоручик Христо Костакев, който улучва една крепост, която експлодира във въздуха, и разрушава още една, летяща на близо до нея. Другите два бомбардировача са свалени от поручик Неделчо Бончев.