Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. 

На 28 март 1887 в Копривщица в нощта срещу Цветница се ражда Димчо Дебелянов. Той загива трагично на 2 октомври 1916 на фронта на Първата световна война в днешна Гърция. 15 години по- късно останките му са върнати отново в Копривщица. Димчо Дебелянов е бил последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г. след смъртта на баща му, се изселват в гр. Пловдив при най-големия му брат Иван. Там записват Димчо ученик в „Жълтото училище“. Първите години на гимназията учи в мъжката гимназия „Александър I“, където пише първите си стихотворения, които после изгаря. През 1904 г. семейството му се преселва в гр. София, наема квартира на ул. „Оборище“ 46. 1906 г. в сп. „Съвременност“ са отпечатани първите публикувани творби творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните цъфтяха“ и др. които са подписани с името ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ. Бил е на 19 години. Негов кумир по това време е бил Пенчо Славейков, малко по-късно и Яворов. Той е български поет, автор на лирични и сатирични стихотворения, публикувани в различни периодични издания. От 1907 година Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Нов път“, „Оса“. В края на октомври 1912 година Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари 1916 година заминава като доброволец на Македонския фронт. На 2 октомври 1916 г. Димчо Дебелянов е убит край Демир Хисар в хода на Първата световна война. Сред най – известните му произведения са: „Помниш ли, по?