БНБ предупреждава: Конфликтът в Близкия изток може да повиши инфлацията в България  

Военният конфликт в Близкия изток създава значителна несигурност около глобалните цени на енергийните суровини и по този начин повишава инфлационните рискове както за еврозоната, така и за България. Най-силно влияние се очаква в краткосрочен план, главно чрез поскъпване на енергийните източници. Това подчерта Българската народна банка, чиято работа се фокусира върху две направления: участие в определянето на паричната политика на Евросистемата и анализ на потенциалните ефекти върху инфлацията в страната.

В рамките на този процес БНБ участва в заседанията на Управителния съвет на Европейската централна банка. На срещата, проведена на 18–19 март 2026 г., основните лихвени проценти останаха без промяна, като бе потвърден ангажиментът инфлацията да бъде стабилизирана около 2% в средносрочен план. Решенията ще продължат да се вземат на база постъпващите икономически данни, без предварително фиксирана траектория на лихвите.

Според оценките, развитието на инфлацията в средносрочен план ще зависи от продължителността и интензивността на военния конфликт и от скоростта, с която по-високите енергийни цени се предават към крайните потребителски цени и към икономическата активност. БНБ е изготвила базисен макроикономически сценарий, според който инфлацията в България ще достигне 3.7% през 2026 г., след което ще се забави до 3.2% през 2027 и 2028 г. Това забавяне се обяснява с високата база на енергийните цени и предстоящото въвеждане на европейската схема за търговия с емисии (ETS2).

Поради високата несигурност са разработени и два неблагоприятни сценария. При умерено негативен сценарий инфлацията ще бъде по-висока с 0.7 процентни пункта през 2026 г., както и на допълнително по-високи стойности през следващите години. БНБ ще продължи да следи развитието на първичните фактори и да предприема действия според постъпващите данни, без да се обвързва с фиксирани прогнози за лихвения път.