Tonka Obretenova Dies on March 27, 1893.  

На 27 март 1893 г. почива Тонка Тихова Обретенова, по-позната като баба Тонка, една от най-изтъкнатите български героини в национално-освободителното движение. Тя се включва активно в организираната национално-освободителна борба и оказва значителна организационна, морална и финансова подкрепа на Русенския частен революционен комитет. Нейният дом се превръща в сигурно убежище и оперативен център за революционните дейци, а тя остава верен съратник и доверено лице на Васил Левски.

В борбата са ангажирани и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов служат като четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, а баба Тонка погребва и успява да съхрани черепа на Стефан Караджа. Синовете ѝ Ангел, Петър, Никола и Георги участват в различни четнически групи и впоследствие са убити или изпратени на продължително заточение.

По-малката ѝ дъщеря Анастасия (Сия) е омъжена за революционера, писателя и публициста Захари Стоянов. Баба Тонка ражда седем деца — пет момчета и две момичета — и всеки от тях по-късно активно участва в българското национално-освободително движение.

Несгодите не й попречват да остане коректив на народните дела. От 1867 г. син ѝ Петър Обретенов се включва в Българската легия в Белград, а през 1868 г., заедно с по-големия си брат Ангел, участва в чете на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В боевете Петър загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Мала Азия.

Съдбите на четниците са свързани с едно от най-трагичните, но и най-достойните дела на баба Тонка — тя символизира почти незабележимото, но важно присъствие на българските жени в освободителните борби. Благодарение на нея останките на обесените от властта бунтовници са погребани достойно.