Може ли България да спре търговията с емисии?  

В рамките на дни българският парламент прие решения, насочени срещу Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ) и климатичните политики на ЕС, създавайки впечатление, че страната може едностранно да „спре“ или промени тяхното прилагане, пише „Климатека“. Какво обаче реално означават тези действия, възможно ли е България да промени позицията си в рамките на ЕС и защо ЕСТЕ остава ключов инструмент за модернизация на икономиката и енергийния преход? „Климатека“ събра гледните точки на четирима експерти по климат, енергийни политики и зелена икономика. Те разглеждат различните ъгли – политически, икономически, европейски и исторически и очертават какво реално се случва, защо схемата е важна и защо не може да бъде „спряна“ с политическо решение. Петко Ковачев вижда в това предизборен ход без реален ефект, Георги Стефанов напомня, че подобни решения нямат тежест на европейско ниво, Райна Ангелова подчертава ролята на ЕСТЕ за инвестиции и модернизация, а Апостол Дянков поставя въпроса по-широко – като избор между пазарни механизми и цената на кризите. Петко Ковачев: Решения без ефект върху ЕСТЕ, но пък реална цена за България В рамките на март 51-то Народно събрание направи три хода срещу климатичните политики на ЕС – политики, които България е приела и за чието изпълнение получава значителен европейски ресурс. Как се губят 900 млн. евро в три стъпки за пет дни 1. Блокиране на законодателство Парламентарната Комисия по енергетика (КЕ) три дни подред (11–13 март) дори не допуска за обсъждане предложени промени в закона за възобновяемата енергия, които биха дали нови възможности за развитие на чистата енергия. Интересн?