Конституционният съд образува дело заради решението на парламента за Съвета за мир  

Днес Конституционният съд откри производство по дело, образувано по иск на Министерския съвет срещу безпрецедентното усилие на парламента да задава посоката на външната ни политика. Кабинетът оспори решение на депутатите, с което те задължиха правителството да внесе закон за ратифициране на България като държава основателка в спорния Съвет за мир, свързан с американския президент Доналд Тръмп. Действащите в парламента настояват за ускорено включване на България в тази инициатива.

На 13 март народните представители приеха решение, с което категорично наредиха на правителството да стартира процедурата по присъединяване към международната организация. Въпреки това Министерският съвет реагира, твърдейки, че подобно задължение грубо нарушава основния закон и вмешателството на парламента засяга правомощията на изпълнителната власт. „Решението на парламента противоречи на принципа на правовата държава, на принципа на разделение на властите и на установеното право Министерският съвет да реализира вътрешната и външната политика на страната“, заявиха от пресслужбата на кабинета.

Указването за участие в Съвета за мир със статут на държава основателка носи значителни финансови ангажименти. Според устава на организацията, учредена в Давос тази година, постоянният членски статус изисква начална вноска от внушителния размер на един милиард долара. Именно този тежък разход и специфичните изисквания на инициативата на Доналд Тръмп лежат в основата на напрежението между изпълнителната и законодателната власт в София.

В исковата молба до съдебните органи правителството посочва задължително тълкуване от Конституционния съд през 2021 година, което ясно очертава границите между правомощията на различните институции. Текстът подчертава разделението на властите и необходимостта от спазване на конституционните правила за управлението на вътрешната и външната политика на страната.

Като част от делото, кабинетовата страна акцентира върху необходимостта от прецизно изясняване на ролята на всеки орган в този чувствителен процес, който засяга суверенитета и финансовата устойчивост на България. Въпросът остава как Конституционният съд ще балансира правомощията на парламента и изпълнителната власт в контекста на българската външна политика и бъдещото ни участие в международни формати.