Страните в Персийския залив: могат ли да разчитат на САЩ? 

Какво точно обсъждат политическите елити на държавите от Персийския залив по време на многобройните си телефонни разговори? Саудитското външно министерство не разкрива подробности. Но няма никакво съмнение, че такива разговори се водят: в социалната мрежа X министерството изброява множество обаждания между ръководството на Саудитска Арабия, начело с престолонаследника Мохамед бин Салман, и регионални политически лидери. Ако съдим по анализи и доклади на водещи мозъчни тръстове, както и по коментари в медиите, темите са насочени преди всичко към две неща: към отношението към Иран, който от повече от две седмици разпалва действия срещу държавите от Персийския залив, и към бъдещите отношения със САЩ.

Сред анализатори и събеседници също се появява мнение, че разговорите засягат и перспективите на съюза със САЩ. Върху това дали Вашингтон и Израел са започнали военни операции без реално намерение да участват в такава кампания не липсват различни тълкувания. Например принц Турки ал-Файсал, бивш шеф на саудитските тайни служби, в началото на март пред американската телевизия CNN отбеляза, че „това е войната на Нетаняху“ и че той е убедил президента Тръмп да го подкрепи.

Защо арабските съюзници се чувстват предизвикани от Съединените щати? В Залива вече се наблюдава по-реалистичен подход към американските гаранции за защита. Мнозина експерти и анализатори посочват, че обещанията за американска защита може да са по-несигурни, отколкото се очакваше, след като ракетните ударни поредици, извършени от Иран, не са били прехванати изцяло. Това подсказва, че американските военни бази на територията на заливните държави не гарантират автоматично безопасност и дори може да ги превърнат в още по-атакувана мишена за Тръмпова администрация и нейните съображения.

В резултат на това лидерите в Персийския залив са принудени да преоценят участието си във военното партньорство и защитните очаквания към САЩ. Освен това се твърди, че Вашингтон не е изграден с необходимата предвидимост или последователност в действията си, което допълнително изкривява стратегическите очаквания на регионалните държави от Персийския залив и засилва потребността им от много по-определени гаранции за сигурност и план за дългосрочно сътрудничество. Това е пряк резултат от нарастващото чувство за несигурност около бъдещето на американските ангажименти в региона.