Науръз: Празник на пролетта и обновлението 

С настъпването на пролетта всеки казахстанец с особено чувство очаква един от най-светлите и значими празници – Науръз. Този древен празник, чиито корени са в дълбочината на хилядолетията, символизира обновлението на природата, началото на нов жизнен цикъл и тържеството на хармонията между човека и заобикалящия го свят. Историята на Науръз наброява повече от 5000 години. Неговият произход е свързан с деня на пролетното равноденствие, когато денят и нощта стават равни, а природата се пробужда след дългата зима. За народите от Централна Азия този момент винаги е означавал начало на нова година и нов етап в живота. Номадите на Великата степ посрещали Науръз с особена радост: изпращали суровата зима, радвайки се на първите лъчи на топлото слънце, на зеленината и на завръщането на живота в степта. Празнуването продължавало няколко дни. Хората посещавали своите роднини и съседи, пожелавали си благополучие, споделяли новини и се подготвяли за новата година. Тези традиции на взаимно уважение, гостоприемство и единство се съхраняват и днес, предавайки се от поколение на поколение. В съвременен Казахстан Науръз получи ново съдържателно значение, като същевременно запази дълбоката си връзка с историческите традиции. През 2024 г. по инициатива на президента на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев беше утвърден нов формат на празнуване – десетдневието „Науръзнама“, което се провежда от 14 до 23 март. Тази инициатива е насочена към съхраняване на културното наследство на народа и към придаване на празника на по-дълбок обществен и духовен смисъл. Всеки от десетте дни на десетдневието е посветен на отделна тема и ценности, отразяващ?