13 март 1913 г. България завоюва Одрин с директна атака  

На 13 март 1913 г. (ст. ст.) по време на Балканската война българската армия записва една от най-емблематичните си победни страници — превземането на Одринската крепост. Одрин дълбоко се смята за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и служи като стратегически ключ към столицата на Османската империя, Цариград. Това мнение се споделя в материал на сайта „Изгубената България“, който подчертава ролята на Одрин в мрежата от защитни линии на югоизточния фронт.

След поражението в Руско-турската война от 1877–1878 г. Османската империя губи естествените си отбранителни артерии — Дунав и Балкана. Необходимостта от нови защитни обсади и линии за защита на столицата Цариград става очевидна, което води до възстановяване на старото укрепление около Одрин. Заедно с Лозенград и няколко други крепости то формира нова стратегическа линия за отбрана на империята. Одрин е разположен на сливането на реките Марица, Тунджа и Арда, по долините на които се намират най-удобните траектории за комуникация с имперската столица. Укреплението затваря път от запад и север към Цариград и би лишило нападателя от ценни предимства, ако бъде завзето. Именно това е задачата, която стои пред българската армия — да преодолее важно препятствие, да осигури свобода за бъдещи действия и да прибави решаваща крачка към победата във войната.

Българската армия достига Одрин и я обсажда още в началото на октомври 1912 г., съвсем скоро след началото на Балканската война. Обсадата продължава пет месеца и е белязана от интензивни боеве и стратегически маневри. Решителният удар срещу Одринските укрепления започва на 11 март 1913 г., когато артилерийската атака над крепостта продължава повече от десет часа. На следващия ден, 12 март, призори се предприема настъпление на пехотата, което бележи нов етап в фронталните действия.