247 бомбоубежища в страната, само 18 от тях са в добро техническо състояние  

Заради нарастващото напрежение в Близкия изток областният управител на Варна поиска конкретна информация за броя и състоянието на бомбоубежищата в региона, съобщи bTV. Сред темите, които се обсъждат, е и най-известният подземен обект в столицата, бункерът в район „Лозенец“, чиято последна употреба е през Втората световна война. По коридорите му ясно се виждат указателни стрелки към различни помещения, а в стените личат останки от канализационни и вентилационни тръби. Пространството засяга площ от около четири декара под земята, има два входа и множество отделни зали и помещения. „Някои помещения напомнят за столова, други — за тоалетни, а трети приличат на стаи, в които се водят различни дейности. Основният обем е зает от коридори“, поясни Константин Павлов, кмет на район „Лозенец“. Бункерът е изоставен от дълги години, но сега се обсъждат варианти за бъдещето му: да се превърне в културен обект. „Много се надявам, че няма да се наложи да се укриват хора тук. Възможно е да побере няколкостотин души, но трябва да се решат въпросите с вентилацията и осветлението“, допълни Павлов.

Сред експертните обекти се посочва и най-мощното подземно убежище в страната — столичното метро. То разполага с над 50 километра тунели, които потенциално могат да послужат за спасяване в извънредни ситуации. „Готови сме да реагираме веднага при необходимост. Ключът е да се прецени колко хора могат да бъдат приюти и какви изисквания за достъп са нужни — дали има хора с инвалидни колички или нужда от допълнително пространство“, обясни Никола Найденов, директор на „Метрополитен“. Според него няма да се ограничават само пероните, а ще се използват и тунелите за евакуация и подслон при кризисни случаи.

Освен това под земята се намира и един от трите бункера в Благоевград, издигнат през 60-те години. Журналистът Румен Жерев, който живее над този обект, разказва, че от години никой не е влизал вътре и сградата е заключена: „Бункерът е в бездействие и чака своя ред за бъдеще.“ Това попълва картината на дългогодишна изоставеност и различни планове за потенциална повторна употреба.