Българската държава по време на цар Симеон (893 – 927): нов поглед към историческите събития 

През 889 година Борис I взел решение да се оттегли от управлението на царството и оставил престола на най-големия си син наречен Владимир (889 – 893). Борис се оттеглил в манастир, близо до Плиска, като приел монашеството. Поради тъмните, черни дрехи, които монасите носили, както е и до днес, те били наричани черноризци. Новият български владетел Владимир Расате (Хръсате), започнал своето управление на държавата, но показал неуважение към новата християнска религия. Той не се противопоставял на тези, които продължавали да спазват старите езически обичаи, като дори сам давал пример за това. Неговото поведение постепенно предизвикало възмущение сред християнския български народ и сред онези управляващи в Плиска, които наскоро били приели християнската вяра. Така след четири години управление на Владимир, княз Борис I бил принуден да изостави монашеството и отново за облече царските дрехи. Както разказват летописите, Борис събрал около себе си тези, които се боели от Бога, опълчил се срещу сина си и скоро го заловил. Като наказание Владимир бил ослепен, което наказание в онези времена се прилагало при държавна измяна, т.е. за предателство спрямо държавните дела и отечеството. Същата строгост Борис I приложил и при бунтът на болярите през 866 година, при приемането на християнството. Тогава за неподчинение и опит за държавен преврат, петдесет и двама боляри били наказани със смъртно наказание. След свалянето на Владимир, през 893 година, бил свикан църковно-народен събор, в град Преслав, недалеч от Плиска. На този събор по-малкият син на Борис Симеон, бил освободен от монашество и провъзгласен за владетел на България. Столицата на ?