1 март 1941 г.: България се присъединява към Тристранния пакт  

На 1 март 1941 г., в двореца Белведере във Виена се развива церемониална атмосфера. В 13:35 ч. министър-председателят проф. Богдан Филов, ръководещ българската делегация, formalно подписва протокола за присъединяване на България към Тристранния пакт. Страни на съюза парафът под документа: германският външен министър Рибентроп, граф Чано — министърът на външните работи на Италия, и японският посланик Ошима. Всичко започва полусгодини по-рано: на 17 ноември 1940 г., когато цар Борис III и външният министър Иван Попов посещават Бергхоф в Германия, Хитлер предлага незабавното присъединяване към Пакта. Царят успява да отклони офертата, но натискът на Фюрера се усилва заради плановете за германска инвазия на Балканите през пролетта на 1941 г. Така на 1 януари 1941 г. се реализира дълго отлаганият съюз с Германия, след като отново в Бергхоф Богдан Филов договаря окончателното присъединяване към Пакта. Два месеца по-късно във Виена е подписан договорът.

„България вижда в пакта инструмент на политика, който дава възможност на народите да се развиват спокойно, да повишат благосъстоянието си и да гарантират справедлив и траен мир.“ Именно така е изложено в Декларацията на Богдан Филов, прочетена на 1 март 1941 г. във Виена. В нея се подчертава, че България влиза в Тристранния пакт с готовност да сътрудничи в рамките на своите възможности за постигането на тази висока цел, и като верен партньор се надява да допринесе за установяването на траен мир и нов по-справедлив ред в Европа. Тези редове са част от посланието, посочено в декларацията на Богдан Филов, прочетена на същата дата във Виена.

На 2 март 1942 г. правителственото мнозинство в Народното.