Пламен Димитров: Регулаторите и НАП трябва да докажат, че има държава  

Удължителният закон работи като тежък контрол върху държавните разходи. За някои това е полезно, но според експертите така държавата стои на стендбай. Това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ, в предаването „Лице в лице“ по bTV, цитиран от novini.bg, във връзка с удължителния бюджет. Ясно е, че за едините разходите се плащат от правителството, за други – не. Има служители, които са на минимална работна заплата след приемането на евото, и подобна ситуация наблюдаваме в Български пощи и в градския транспорт на София, посочи той. Според него за предотвратяване на тези различия са нужни 27-28 милиона евро. Димитров предупреди, че в крайна сметка ще се върнем към внесения и негласуван бюджет, а загубените шест месеца за гражданите ще трябва някой да обясни. Това бюджетно решение, по думите му, е най-доброто възможно за България, постигнато чрез консенсус между синдикатите и бизнеса.

Президентът на КНСБ коментира и картелните споразумения, които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разкри. Карадимов обяви, че има две компании, които държат 77% от пазара на млечни продукти у нас, което обяснява липсата на конкуренция и високите цени. КЗК може да накара тази концентрация да се разпадне чрез принудително прехвърляне на част от дялите, за да се предотврати монополът. Другият възможен ход е да наложи санкции на собственика на двете фирми, който е общ за тях, с цел полза за пазара. Такъв дисциплиниращ ефект би трябвало да се изпита и върху останалите участници, включително в услугите, смята Димитров.

Димитров подчерта и наличието на спекула. „Най-накрая регулаторите и НАП трябва да покажат, че има държава“, добави той. Когато оризът в България достига до магазините с около 60% по-висока средна цена, някой трябва да се намеси. По същия начин белият боб поскъпва с близо 60%. Най-солидното поскъпване се регистрира при извънсезонните зеленчуци.