Славчо Велков за Петрохан: Никой, който се самоубива, не пише завещание за тези, които ще го последват 

Материалите, изпращани към медиите, са насочени да поддържат удобната версия за самоубийство, което е проблемно и манипулативно, според експертите. Въз основа на казуса се твърди, че никой, който се самоубива, не се радва на миг преди фаталния акт и няма как да се очаква завещание в полза на хора, които би привлякло подобно събитие. Не приемам масово разпространената версия. Казусът се използва като инструмент за политическо разделение и за влияние върху общественото мнение по време на кампания, подчерта експертът по национална сигурност Славчо Велков в ефира на Нова телевизия, цитиран от novini.bg.

„Ако на предполагаемото място зад камерата имаше човек, кучето би реагирало, особено ако личността е непозната“, поясни Велков по повод аудиозаписа, в който се чува загадъчният призив „Снимай, снимай“ към един от записите от „Петрохан“. Инцидентът засяга минути, точно около 14:00 часа на 1 февруари. Велков подчерта, че грижливо се пропуска вниманието към двете кучета и добави, че именно те биха могли да проследят следите до потенциалните участници, ако са живи. „Това е техническа точност, която може да се изясни“, отбеляза той.

Според него най-лесното обяснение за властите остава официалната версия за самоубийство, защото така „аз-разрешаваш да спреш търсенето на извършители“. Велков изрази и съмнения относно „необичайното посещение“ в края на януари от Ивайло Калушев в село Българи. По негови думи, претекстът за посещението е ремонтиране на шахта с водомер. Кой е казал на Калушев, че тази шахта изисква ремонт? Защо тръгва от „Петрохан“, на разстояние около 400 км, за да оправя шахтата, и защо пътува с две деца в кемпер? Какво го връща обратно към района на „Петрохан“ и за какво е пренасочена шахтата? Дали не е взел нещо оттам?, пита Велков. Той допълни, че близостта между село Българи и турската граница е също важен фактор за разбирането на целия контекст.

Експертът добави, че подобни детайли са от ключово значение за анализа на случая и за разпознаването на реалните мотиви зад появилите се версии. В контекста на национална сигурност и медийни разследвания, думите му подчертават необходимостта от критично възприемане на информацията, която достига до обществеността, и от прецизно разграничаване между фактите и тезите, използвани в политическа кампания. Една от главните дилеми остава как се тълкуват посещенията и пътуванията на публични фигури в чувствителни райони, как се манипулират свидетелства и какви последствия има това за доверието в официалните версии на властите. В заключение Велков посочва, че близостта на Българи до турската граница е приблизително съществена, което допълнително усложнява разбирането на случващото се.