2 март 1855 г.: Александър II Освободител става цар на Русия 

През центъра на София, срещу Народното събрание, се издига паметник на Александър II. Едно изключително възпоменание, поставено като знак на признателност за неговото решение да обяви война на Турция след кървавото потушаване на Априлското въстание. Надписът върху монумента гласи: „На царя – освободител”. Същото обръщение носи и неговото име в Русия, където той е известен под този прозвищ. Въпреки същността му на освободител за България, „Освободителят” е свързан и с други исторически реформи: заради шестнадесетте-годишното си управление той предприема мерки, които разпускат крепостното право и оземляват руските селяни.

В същото време Александър II обаче се свързва и с имперски репресии: в Полша и Прибалтика се прилага силова политика за потушаване на националното движение. Въпреки реформите, политиката спрямо полското въстание остава твърда. Януарското въстание от 1863–1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, хиляди поляци са екзекутирани, а десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въвлеклото се във военно положение в Литва продължава почти половин век. Заради това са наложени забрани върху публикувания на местни езици — литовски, украински, беларуски — докато полският език е позволен само в частни разговори. В същото време Финландия преживява рестарт на автономията: парламентът е възстановен, въведена е местна валута — финландска марка, а финският език придобива равен статус с шведския.

Александър II Николаевич е император на Русия и велик княз на Финландия от 1855 до 1881 г., представител на династията Романов-Холщайн-Готорп. Той е известен с либералните реформи, които провежда в Русия. Александър Николаевич Романов е роден на 2 март 1818 г. в Москва и е син на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При управлението на баща му страната се управлява според консервативни принципи, които поставят основите на постепенно модернизирането на царската държава.