15th of June, 1826. Въстанието на еничарите  

На 15 юни 1826 година Еничарите вдигат байрака на въстанието, когато нападат резиденцията на еничарския ага Мехмеджи ага, който е предал техните интереси. Съпротивата срещу еничарския бунт се организира в двореца „Бейлербей“. Шейхюлислямът, кетхюдата Ага Хюсеин Паша и Махмуд Паша организират „опълчение“, което всъщност представлява предварително набрани наемници от района на „Ялъ Кьошк“. Падишахът и първият османски министър издават заповед за нападение срещу бунтуващите се еничари и назначават Ага Хюсеин Паша и Мехмед Паша за командири на опълчението. Мехмед Паша и Ибрахим ага, с помощта на предварително подготвени „наборници“, започнали артилерийски обстрел по еничарите, които се били разбунтували, и унищожили техните домове, като в резултат на сблъсъците загинали около 1000 еничари. През следващите дни в щаба на „опълченците“ били докарвани заловени еничари в групи, които били незабавно екзекутирали на място. Някои от еничарите, спасили се от жестокото клане, потърсили убежище в близката гора край Белград. Въпреки това, слугите на султана ги обградили и запалили гората от всички страни, така че те били изгорени живи. В знак на публично възмездие и за да се демонстрира новият османски ред и предстоящите реформи, оцелелите лидери на еничарския бунт или просто заподозрени, били обесени публично. Последните 200 еничари бяха убити съгласно правилата на войната, а телата им бяха заровени в масов гроб през 1826 година. Махмуд II взима решение да осъществи своя план и започва да ликвидира корпуса.