10 юни 1912 година. Пенчо Славейков умира в Швейцария, след като е изгонен от България.  

На десети юни деветстотин дванадесета година. В Лаго ди Камо, великият български поет Пенчо Славейков умира в изгнание. Той е роден през 1866 година. В град Трявна, в семейството на Ирина и Петко Славейкови, които имат още шест деца – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка и Пенка. Бащата изпитва трудности в грижите за сина си, но успява да намери средства, за да го запише в училище. Учебният процес в Стара Загора започва през 1876 година. Неговият баща е назначен на работа като учител. Той е бил свидетел на разрушаването на града по време на Руско-турската война, а споменът за това събитие остава трайно в паметта му. Тези „дълбоко вкоренени спомени“ от душата са от помощ на Славейков при създаването на „Кървава песен“. Семейството на Славейкови едва успява да избяга от опустошенията и се събира в Търново. След войната, през 1923 година, се премества в Сливен. – отново в Търново, където Петко Славейков публикува вестниците „Остен“ и „Целокупна България“, а Пенчо Славейков се включва в тяхното разпространение.