ФАЦ: В случай че това се осъществи, множество хора може да обвинят еврото.  

Ако цените на храните в България продължат да растат, което е вероятно заради икономическия растеж, много хора може да обвинят за това еврото, макар и да не е вярно, пише ФАЦ. А това може да има сериозни последици.

След като ЕЦБ и Европейската комисия потвърдиха, че България изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната, държавата се подготвя за въвеждането на новата валута от първи януари 2026 година. Много българи обаче не искат еврото, отбелязва Михаел Мартенс във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). В парламента има мнозинство по въпроса, но съгласно допитванията повечето българи са против смяната на валутата – те са доволни от лева, който от 1997 година е с фиксиран курс първо спрямо германската марка, а след това спрямо еврото, припомня германското издание.

Авторът е на мнението, че правителството в София твърде късно е започнало кампанията, предназначена да разсее страха на българите от еврото и да се противопостави на разпространяваните за него фалшиви новини. Особено разпространено е опасението, че еврото ще направи невъзможен живота на пенсионерите и на хората с ниски доходи. ФАЦ изтъква, че след присъединяването си към ЕС преди 18 години България е постигнала огромен икономически напредък, но и цените са се повишили, а по среден доход и по БВП на глава от населението страната остава на последно място в Общността. Ако хлябът, маслото или токът поскъпнат, повечето граждани забелязват това незабавно. Най-вече пенсионерите се безпокоят, че супермаркетите, доставчиците на електроенергия и другите търговци могат да се възползват от смяната на валутата, за да увеличат цените, и то значително.

Какво прави правителството?

Българското правителство обещава, че ще се намеси при неоправдани повишения на цените. Националната агенция за приходите, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията сключиха споразумение за координирани действия срещу некоректните търговци. Цените, особено на основните хранителни продукти, ще са под постоянно наблюдение, а ако се установят нарушения, могат да бъдат наложени глоби до 25 000 евро или десет процента от миналогодишния оборот, изтъква ФАЦ.

Германското издание пише също така, че гражданите могат да съобщават за забелязани нарушения – онлайн или по телефона, а в следващите месеци Комисията за защита на потребителите ще проведе стотици информационни акции в цялата страна. Особена роля ще бъде отредена на пощите, където се изплащат голяма част от пенсиите. Филиалите предстои да бъдат обзаведени с машини за броене на пари и с детектори за фалшиви евробанкноти. Средствата за целта обаче тепърва предстои да бъдат отпуснати. Причината: изчакваше се оповестяването на положителните доклади за изпълнените критерии.

Така се обосновава и закъснялото начало на правителствената контракампания срещу потока от лъжи, разпространявани за еврото, посочва ФАЦ. В София неведнъж е било казвано, че започването на кампанията преди докладите на компетентните институции би било преждевременно. Но най-късно от февруари вече можеше да се очаква България да получи зелена светлина – със спада в инфлацията, която бе основната пречка, отбелязва Михаел Мартенс.

Германският журналист пише, че оттогава насам кампанията срещу еврото е станала по-интензивна и макар да не може да се докаже, че е направлявана от Русия, това е вероятно. Особено активна е открито проруската партия „Възраждане“ – с настояването си за референдум срещу еврото. Сега българското правителство се опитва да се противопостави на дезинформационната преднина на противниците на еврото с факти. Например с аргумента, че до момента нито една страна не е обедняла при въвеждането на еврото и французи, германци или италианци изобщо не са изгубили идентичността си след отказа от националната си валута.

Един голям риск

ФАЦ отбелязва, че обменните бюра ще загубят голяма част от бизнеса си, но никой друг няма да загуби от това. Благодарение на еврото ще отпаднат обменните разходи при вноса и износа, освен това държавата ще може да рефинансира по-евтино своите задължения, които и така не са високи. А рейтинговите агенции могат да повишат оценката си за България.

Михаел Мартенс посочва обаче, че всичко това не засяга директно делника на много от българите. Политическият риск е другаде: ако цените на храните в България продължат да растат, което е вероятно в контекста на продължаващия икономически растеж, от 2026 нататък много хора могат да обвинят за това еврото, макар то в структурно отношение да няма нищо общо. Така биха се създали най-добрите предпоставки за следния наратив: елитът е наложил на „народа“ валута, която той изобщо не е искал, и сега страда от това. Ако този вид тези дълго останат без отговор, те могат да имат сериозни последици на изборите, заключава ФАЦ.