Учени разбраха защо се насочваме към вредна храна и преяждаме, когато сме сит 

Новo проучване показва, че системата за награда в мозъка може да надхитри естествения контрол на апетита, което обяснява защо много хора преяждат, дори когато са се заситили и не се нуждаят от храна. Тази идея е цитирана от Sciencedirect.com, позовавайки се на изследване на учени от Университета на Източна Англия в Норич, Великобритания. Желанието за сладкиши или чипс не е просто резултат от ухото на стомаха; поведението ни относно храненето произтича от сложна взаимовръзка между енергийните баланси, глада, очакванията за вкус и награда, навиците и културните влияния.

От биологична гледна точка хомеостатичната обратна връзка управлява глада и ситостта. Когато нивото на кръвната захар спада, се освобождава грелин – „хормонът на глада“, и ние изпитваме силен глад. След консумация кръвната захар се повишава, а заедно с това се освобождава лептин, произвеждан от мастната тъкан. Лептинът сигнализира на мозъка, че има достатъчно енергия, и чрез хипоталамуса, който регламентира хормоналната система и автономната нервна система, намалява реакцията към хранителните стимули. В резултат апетитът трябва да намалее. Но този механизъм не винаги работи надеждно. Много хора продължават да се хранят, дори когато са сит, което често води до наднормено тегло и затлъстяване. Растящите проблеми с теглото сочат, че биологичните сигнали за ситост могат да бъдат пренебрегвани.

Екип, ръководен от Томас Самбрук от Университета на Източна Англия във Великобритания, изследва ролята на външни стимули, като изображения или други визуални сигнали, върху апетита и хранителното поведение. Резултатите подчертават значението на контекстуалните фактори и очакванията за вкус в управлението на приема на храна, което може да обясни защо дори и след заситяване хората търсят висококалорични храни и сладкизни изкушения.