Тематични аспекти и стратегии за преговорите в Истанбул.  

Наближавайки втория кръг от украинско-руските преговори в Истанбул, в украинската политика се разглежда един важен въпрос: кой държи инициативата и кой определя условията. Във Вашингтон се наблюдава тревожно усещане, че Украйна вече е претърпяла загуба във войната. От тази наблюдателна позиция, определени западни кръгове се опитват да създадат основа за „приемливи условия“ на капитулация. В Украйна обаче, концепцията за поражение не е приета. Не само политическите лидери, но и общественото настроение не показва склонност към покорство. Тази самоувереност се проявява най-силно не в изказванията, а в действията на фронтовата линия, особено във въздуха. Последните масирани руски нападения с дронове и ракети, въпреки че са разрушителни, носят и допълнително послание: „Подпишете, нямате аргументи.“ Москва твърди, че военните действия вече са променили баланса на силите и че всички бъдещи преговори трябва да отразяват реалността, в която Русия е в по-добра позиция. Въпреки това, в тази логика съществува значителна слабост. Украинските дронове успяват да достигнат важни цели на руските военновъздушни сили, включително летища, използвани от стратегическите бомбардировачи. Снимките на горящите самолети на руските Въздушно-космически сили представляват не само визуални материали, а и политически доводи.