Скопие: Австрия проявява готовност да посредничи в търсенето на разрешение на спора между България и Република Северна Македония.  

Австрия е готова да играе роля на посредник в търсене на иновативно решение между България и Северна Македония. Австрийската столица счита, че в момента основният приоритет за Европейския съюз е реализирането на стратегията за разширяване. Президентът на Северна Македония, Гордана Силяновска Давкова, сподели в интервю за „Свободна Европа“, цитирайки NOVA, че министърът по европейските и международни въпроси на Австрия, Беате Майнл-Райзингер, е изразила желание обсъжданията за разрешаване на спора да се проведат в Виена по време на срещата в Скопие миналата седмица. Силяновска добави, че не може да се ангажира с конкретен отговор дали Скопие е по-близо до ЕС в сравнение с миналата година, пояснявайки, че е сложно да се отговори с едно изречение. Ако заявя, че сме по-далеч или по-близо, това не би било точен отговор, защото разстоянието и близостта често са относителни. Затова не е задължително навлизането в преговори да означава, че наистина сме направили напредък. В същото време е възможно да постъпи ново искане или, както вече сме свидетели, да продължат процеси, които ще ни затруднят да преговаряме за клъстерите и главите, коментира македонският президент. Тя определи македонския процес на евроинтеграция като „прецедент“ и добави, че „този прецедент ще доведе до нови прецеденти“. „Често казвам, че можете да измените конституцията, но не мога да гарантирам, че скоро ще има constitutional changes, тъй като съм упълномощена да предлагам изменения, но депутатите гласуват според собствените си убеждения, представлявайки гражданите, а не мен или други институции.“ Най-често задаваният ми въпрос от външни лица е дали ще настъпят изменения в конституцията и краткият ми отговор е, че не мога да го обещая, тъй като не притежавам абсолютна власт. Според мен, искането за конституционни промени от външни източници противоречи на основните ценности и принципи на Европейския съюз, посочени в Договора за ЕС, Договора от Лисабон и Хартата за основни права, които задължават ЕС да уважава конституционните и политическите структури на страните, както и техните национални и културни идентичности, достойнство и почтеност. Силяновска подчертава, че е възможна творческа дипломация, за да се разрешат въпросите, свързани със стартирането на преговорите, и предлага свои виждания в тази насока. „Да, творческа дипломация,“ заключи тя. Разбираме, че споразумението за преговорите е одобрено. Съзнаваме, че е предизвикателно да се трансформира, макар че примерът на Сърбия демонстрира нещо различно.