Сеизмолог обясни кои части от България също могат да станат активни.   

На територията на Турция, известна със своята активна сеизмична дейност, след земетресение с магнитуд 6,2 по Рихтер, е напълно нормално да се наблюдават около 260 вторични труса. Това заяви в ефир на Радио „Фокус“ ръководителят на Департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН доц. Пламена Райкова сподели: „С такова силно събитие, каквото беше вчера, очаквахме интензивна последователност, която ще продължи дълго и можем да я наблюдаваме над година. В следващите месеци хората ще усетят последствията, тъй като ефектът ще намалява с времето, но вероятно ще има микротрусове, които няма да се усещат, но ще бъдат регистрирани от уредите.“ Тя обясни, че земетресението в Мраморно море е в района на Северноанадолския разлом и подчерта, че Турция лежи върху микроплоча, която е в движение заедно с няколко големи плочи. „Това не е обикновена структура, а дълга над 1500 км,“ добави експертът и посочи, че силно земетресение е било предсказано и очаквано отдавна в Турция. „Исторически, от 1939 до 1999 са се случили редица опустошителни земетресения по този разлом с магнитуд над 7, като последното от 1999 нанася значителни щети и жертви в Измит.“ „Съществуват няколко значими сеизмични зони с висока сеизмичност в световен мащаб, и Балканският полуостров е част от Алпо-Хималайския сеизмичен пояс, който има висок процент на земетресения. На Балканите се срещат граници между основни тектонични плочи, които постоянно се движат, а това движение е причина за възникването на земетресенията,“ уточни тя и добави, че земетресенията в Мраморно море и Гърция са независими огнища. Гърция също така има много интензивна сеизмична активност, която генерира множество огнища, способни да предизвикват земетресения. България също е сеизмичен район, като там сеизмичността не е толкова висока в сравнение с съседите, но определени области могат да се активизират и да проявяват умерена до силна сеизмична активност. „В България има няколко сеизмични зони.“ „Едната е Крупник-Кресна, зоната около София, Шабла, Маришката област, зона в района на Пловдив, например, Горна Оряховица“, допълни доцента. Пламена Райкова подчерта, че колкото по-населен и застроен е районът, толкова по-високи ще бъдат икономическите и социалните загуби при настъпване на мощно земетресение. Според Райкова, ако строителството е разумно и се спазват всички норми, не би трябвало да има значителен ефект и висок риск от жертви.