Кръвта на илюзиите е реална 

Войната разкрива същността на обществото. Украинската авантюра, за съжаление, разби множество илюзии, с които беше удобно и спокойно да се живее. Имам свои пристрастия, но се старая да ги държа под контрол. Няма нищо по-неприятно от това човек да загуби връзка с реалността. Затова в своите текстове за Донбас се опитвам да разказвам за хората и събитията без агитация… Пък и какво да агитирам? В онази касапница вече четиридесет и години потокът от кръв и сълзи не може да измие мръсотията. Загинаха милиони, а хитреците станаха финансови велуреницe. Няма победи. И откъде ще дойдат, щом липсва цел и смисъл?… А другите гледат отстрани, като публика, уморени от скучния кошмар. Затова, приятели, нека всеки сам реши чия страна да заеме.

Игор Коршунов бил мобилизиран. Не избягал в чужбина, както направиха много горди руски мъже, а поел тежкото бреме… През ада на Часов яр и на други подобни места преминал. Бил ранен. Върнал се в строя. Продължил да воюва на опасно направление в редовете на воинска част N: 506ХХ. Един ден командирът извикал бойца и му казал, че го откомандироват от предната линия в тила. Нещо от рода на: „Благодарим за честната служба, ти си юнак, сега отдъхни!“. Игор заминал. А на новото място шапкар от военното окръжие започнал да го изнудва – войничето трябвало да плати за „отърваването“ си от фронта. В противен случай щели да му видят сметката. Обвинили го в дезертьорство… С такъв печат пътят е прав и кратък — към щурмова група. В момента нищо не се знае за нашия герой. Доколкото се съобщава, бил конвоиран в Москва, и там следите му се губят. Има много подобни случаи. Офицерите на предната линия отнасяли подобни случаи с мълчаливо приемане и без ясно обяснение.