Иво Инджев анализира войната в Иран: Защо точно сега?  

Очаквам 8 март да се превърне в своеобразен финал на някоя политическа сага. В шумерско-персийската традиция числото 8 се смята за магическо в продължение на близо 2600 години, и това твърдение често се извежда като конспиративна надежда. В действителност обаче подобни мисли не са безкористни шеги. Войната между Иран и Ирак продължи осем години и завърши на 08.08.1988 г. Съветът на старейшините, който избира аятолаха, се състои от 88 души, всеки от които е избран за осемгодишен мандат. Това числово съчетание навежда на размисъл дали няма да се случи нещо на 8 март.

На границата между иронията и сериозното, говорим за тази възможност и за това дали съдбата няма да покаже развръзка точно на тази дата. Така обясни в интервю за Лице в лице журналистът Иво Инджев, като отбеляза, че отдавна стои въпросът защо точно сега. Според него всичко е предвидимо още когато стана ясно, че иранската ядрена програма не е унищожена, въпреки твърденията на Доналд Тръмп за обратното. Той задава въпроси: дали не иска да покаже, че е отмъкнал разрушението, което твърде скоро ще трябва да последва, или може би става дума за довършителни дейности в строежа на ядрения арсенал?

За Израел това е въпрос на оцеляване. Според думите на Инджев, ако иранската ядрена програма действително беше готова за употреба, би било твърде късно да се говори за възпиране. В момента Иран е в ситуация, в която държавата не би допуснала косвени признаци за преразглеждане на ядрените планове, тъй като такава опция би поставила под риск съществуването ѝ на фона на световното напрежение. Въпреки твърденията за мирни намерения, според него режимът в Техеран се различава от други държави с ядрен арсенал и съществуващите интереси на световната общност са насочени натам. Негативният и въпреки всичко ирационален акцент върху Израел идва от това, че тази държава, която е практически невидима на картата, успява да постигне просперитет и богатство от петрола, което усилва амбициите ѝ да остане извън тези обсъждания.

Когато става дума за Доналд Тръмп, причините за неговите ходове са най-често разглеждани като вътрешнополитически. Лично аз мисля, че със своите действия той може би опитва да отвлече вниманието от личните си проблеми и противоречивите политически бележки, които бележат последните месеци във вътрешната политическа сцена. В тази рамка се търсят обяснения защо темата за ядрената програма на Иран отново изплува на върха на международния дневен ред и защо променя динамиката на взаимоотношенията между Вашингтон, Техеран и Тел Авив. В контекста на глобалната сигурност и рисковете за региона, всяка нова реторика и всеки нов ход в средата на конфликтите между Иран и Ирак, както и между Израел и неговите съюзници, се разглеждат през призмата на целите за стабилност и управление на ядреното напрежение в Близкия изток.