България ще покрие условията за ценова стабилност, които са необходими за влизане в еврозоната.  

Според Института за пазарна икономика, България ще изпълни критерия за ценова стабилност, необходим за присъединяване към еврозоната, без нуждата от субективни оценки, базирайки се на последните данни за инфлацията. След положителната оценка за средносрочната фискална програма и официалния дефицит от 3% от БВП, който се очаква през 2024 година, страната може да се надява на положителна оценка в конвергентния доклад, твърдят експертите, според информация от БНР. Официалната инфлация през последните месеци потвърждава, че България отговаря на изискванията за ценова стабилност. По данни на Института за пазарна икономика, средногодишната инфлация в страната през април остава на ниво от 2,7%, което я приближава до горната граница на критерия от 2,8%. Според анализа, нашата страна ще удовлетвори критерия за ценова стабилност, без да се налага изключване на държави от изчисленията или субективни оценки. Затова икономистите предвиждат положителен резултат в доклада от началото на юни, с насрочена дата за приемането на еврото на 1 януари 2026 година. Петър Ганев подчерта, че финансовите изисквания на еврозоната и спазването на финансова дисциплина могат да се окажат предизвикателство за България след приемането на европейската валута. Прогнозата е, че ако продължим с текущия ни план и този дефицит, както и със средносрочния фискално-структурен план, дългът ще достигне 45-50% до 2038 година. „Потенциалното увеличение на данъците, както и вече предвиденото увеличение на осигуровките, ще наложат необходимостта да запазим стабилността на финансовата система и данъчната структура.“