България и еврото: Анализи в немскоговорещи медии  

България отдавна няма независима валута, затова приемът на еврото няма да промени нищо съществено за хората, отбелязва Михаел Мартенс във ФАЦ. Как други немскоезични издания коментират вчерашното решение за България.

Множество немскоезични издания пишат днес, че България е получила зелена светлина от Брюксел за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 година. Но за някаква национална гордост от постигнатия успех и дума не може да става, посочва „Ди Цайт“: „Пред прага на еврозоната стои едно разединено общество, защото еврото поляризира. Страната е разделена на привърженици и противници на еврото“, е цитирана да казва пред изданието Геновева Петрова от Института за изследване на общественото мнение „Алфа Рисърч“.

За добре образованото градско население, което прекарва почивките си в съседна Гърция и изпраща децата си да учат в Западна Европа, пътят към еврото е нещо естествено. Но смяната на валутата плаши възрастните хора и хората от селските райони, особено тези, които са с ниски доходи и не могат да си позволят някои основни хранителни продукти. Сега те се опасяват, че с въвеждането на еврото животът ще поскъпне, отбелязва изданието.

„Левът и сега не е независима валута“

В ежедневието на хората обаче почти нищо няма се промени, пише по същия повод „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Изглежда до тях не е достигнало важното послание, че тъй като и сега левът е обвързан с еврото, а преди това с германската марка, малко неща могат да се променят след въвеждането на общата европейска валута. Що се отнася до опасенията, че това е загуба на независимост, и досега българският лев не беше истински независим и не можеше да бъде, например, девалвиран. България отдавна няма независимост по въпросите, свързани с валутата си, пише авторът на публикацията Михаел Мартенс.

Под заглавие „Игра с еврото“ той се спира подробно и на ролята на президента Румен Радев, който според Мартенс е заел позиция между популизма, национализма и благосклонния тон спрямо Русия. „Радев реши да използва настроенията срещу еврото за политически планове след края на изтичащия си мандат като президент. Той изглежда е наясно с безнадеждността на начинанието си (поискания референдум за еврото – б.ред.) и дори пренебрегна юридическите аргументи на хора от своето обкръжение. Важното явно е било да изпрати политическо послание към населението и да се представи като грижовен баща на българите“, пише още Михаел Мартенс във ФАЦ.

Проруски протести

Положителното решение за България е помрачено от политическите протести в страната, организирани от националистически и проруски партии в България, отбелязва германският „Ханделсблат“. Сред противниците на еврото изданието нарежда и президента Румен Радев, предложил референдум по темата, който обаче беше отхвърлен от проевропейското мнозинство в парламента, припомня вестникът.

Защо хората в България се страхуват от еврото?

От единната валута се очаква да бъде своеобразен ускорител на европейското единство, макар подобен ефект да не беше наблюдаван в последно време, отбелязва на своя ред швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ). В публикация под заглавие „Само слаби страни все още искат еврото“ изданието посочва, че последните присъединили се към еврозоната са били страни „лека категория“ – като Литва през 2015 година и Хърватия през 2023 година. Следващата членка на еврозоната – България – е от същата категория, посочва изданието и я нарича „икономическо джудже“. Добавя се, че България има най-ниската в целия ЕС производителност на глава от населението – 64 процента от средната за страните от Общността.

Корупция, независимост на съда, пране на пари и други проблеми

Докато Европейската комисия (ЕК) приема за напълно изпълнени условията за прием на еврото, ЕЦБ изразява някои резерви, но не е против присъединяването на България към еврозоната, става ясно от друга публикация по темата във ФАЦ. В доклада на централната банка се посочва, че България все още е изправена пред „предизвикателства“ по отношение на „качеството“ на институциите и вземането на политически решения. Като примери ЕЦБ посочва корупцията, ефективността на публичната администрация, данъчния морал на гражданите и независимостта на съдебната система.

Още един проблем назовава „Ханделсблат“ – прането на пари. В тази връзка изданието припомня, че България остава в списъка на страните, поставени „под наблюдение“ от Специалната група за финансови действия FATF (независим междуправителствен орган, който разработва политики за защита на глобалната финансова система срещу прането на пари – б.ред.).

Решението на практика е взето

Окончателното решение за разширяването на еврозоната ще бъде взето от финансовите министри на ЕС през юли. Преди това ще бъдат проведени консултации с Еврогрупата и с държавните и правителствени ръководители на ЕС, а ЕЦБ и Европейският парламент (ЕП) също трябва да дадат своите становища. Въпреки това препоръката на Комисията на практика предрешава този въпрос, отбелязва в заключение ФАЦ.