Геотермална енергия в България: ресурс и нужда — ще се възползваме ли?  

Георги Стефанов е експерт по климат, енергийни политики и зелена икономика с над 20 години опит в устойчивия преход към нисковъглеродна икономика. Ръководил е климатичната и енергийна програма на WWF България (2008-2021 г.) и е бил началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики (2022-2023 г.). Активно участва в европейските климатични политики, включително Зелената сделка и декарбонизацията на индустрията. Член е на управителния съвет на Българска асоциация геотермална енергия (БАГЕ). Преподава в Нов български университет и Софийския университет ‘Климент Охридски”. Геотермалната енергия вече е икономически конкурентна – разходите ѝ са съпоставими с тези на въглищните и газовите централи, пише Георги Стефанов за „Климатека“. Потенциалът на тази технология в ЕС е значителен – над 300 TWh производство годишно, което е приблизително 42% от сегашното производство от въглища и газ. За разлика от променливите източници, тя осигурява постоянна базова мощност и допринася за стабилността на електроенергийната система. Това я превръща в ресурс със системно значение. Въпросът вече не е дали технологията работи, а как ще бъде позиционирана в енергийния микс. България разполага с благоприятни геоложки условия, които позволяват конкурентни и предвидими цени. За да превърне този потенциал в реален икономически ефект, страната ни трябва да направи стратегически избор – да постави геотермалната енергия сред приоритетите на националната си енергийна политика. Геотермалната енергия вече може да осигурява конкурентна електроенергия в мащаб, който покрива значителна част от нуждите на Европа и е сравним с този на въглищнит?