Бе установена връзка между микробиома на майката и развитието на аутизъм при детето.  

Напоследък все по-ясно се изяснява значението на чревната микробиота – микроорганизмите в нашия организъм – за нашето здраве, благодарение на нарастващия брой изследвания. От начина, по който реагираме на стрес и негативни стимули, до теглото, психичното ни благосъстояние и податливостта ни на автоимунни заболявания, като диабет тип 1 и лупус, всичко може да бъде повлияно. В скорошно проучване, публикувано в The Journal of Immunology, на базата на изследвания с животни, се открива връзка между чревната микробиота и невроразвойное разстройство, като аутизма. Според изследователи, микробиотата на майката играе по-значителна роля в риска от аутизъм, отколкото микробиомът на детето. „Микробиомът може да повлияе на развитието на мозъка по различни начини,“ коментира Джон Лукенс, водещ изследовател и докторант от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния. „Той е много важен за регулирането на начина, по който имунната система на детето ще реагира на инфекции, травми или стрес.“ По отношение на аутизма, връзката може да бъде свързана със специфична молекула, произвеждана от имунната система, наречена интерлевкин-17а (или IL-17a). Тази молекула вече е асоциирана с различни заболявания, включително псориазис, множествена склероза и ревматоиден артрит. Също така е установено, че то играе съществена роля в защитата от инфекции, най-вече гъбични. Важно е да се подчертае, че това може да окаже влияние и на растежа на мозъка, докато той е още в утробата. Група учени инхибира IL-17a при лабораторни мишки, за да изследва предположението си, че този цитокин може да предизвика аутизъм. Изследователите избраха женски мишки от две различни лаборатории. Мишките от първата лаборатория притежаваха чревна микробиота, която ги предразполагаше към възпалителен отговор, свързан с IL-17a, докато мишките от втората лаборатория (контролната група) не показваха такова предразположение. Първата група прояви необичайно поведение още при раждането, когато молекулата IL-17a беше предварително потисната, за да се предотвратят възпалителни реакции, предизвикани от нея. Въпреки това, малките мишки, родени от майки от първата група, по-късно развиха неврологично разстройство, наподобяващо аутизъм, което засягаше социалното взаимодействие и повтарящото се поведение, след като растяха без допълнителна човешка намеса. Изследователите използваха изпражненията на мишките от първата група, за да проведат фекална трансплантация на мишките от втората група, с цел да проверят дали разликите в поведението са свързани с специфичната микробиота на първата група. Целта беше да се промени микрофлората на вторите мишки, за да стане по-подобна на тази на първата група. Както се очакваше, по-късно малките от втората група развиха неврологично разстройство, наподобяващо аутизъм. Въпреки че това са ранни изследвания и не е сигурно, че са приложими за човешката бременност, те предлагат интересна посока за изследване на аутизма и осигуряват убедителни доказателства, че здравето на червата на майката играе роля в развитието на неврологични разстройства. Според Лукенс следващата стъпка е да се установи кой елемент от микробиома на майката е свързан с развитието на аутизъм и да се проучи дали могат да идентифицират такива корелации при хората. Има и множество молекули, които подлежат на изследване. IL-17a може да представлява само един елемент от много по-обширна схема, коментира Лукенс. Източник: dailypositiveinfo.com